Българските издатели са признали съществуването на македонския език, защото в книгите на македонските автори, които издават, пишат, че текстовете им са преведени, а не адаптирани, както е прието негласно от официалните български власти. От Народната библиотека потвърдиха, че все по-често при тях се депозират издания, на които пише "превод от македонски език", независимо че според лингвистите такъв език не съществува, а става дума за наречие на българския. Последният пример за това е поемата "Град" на бившия македонски премиер и български гражданин Любчо Георгиевски, издадена от ИК "Балкани", която беше представена в сряда вечерта в театър "Сълза и смях". В издателското каре на книгата пише "Константин Икономов - преводач".

В същото време агенциите за легализация на документи пишат върху побългарените книжа на македонските граждани "адаптация", защото, ако напишат "превод", българските власти ги връщат. Освен това от 1990 г. насам българските официални лица никога не ползват преводач при срещите си с македонци, но македонските лидери го правят.

От Министерството на културата заявиха, че издателският бизнес сам трябва да регламентира въпроса с македонския език, а от асоциацията на издателите, че това е лингвистичен и политически проблем.

Междувременно Любчо Георгиевски обяви от София, че приключва политическата си кариера и ще бъде само писател. В момента той е депутат в македонския парламент и неформален лидер на ВМРО-НП, която се отцепи от ВМРО-ДПМНЕ. Той обаче е стъпвал в парламента само веднъж през последните 6 месеца.

Не мой да барате поезията!

Бившият министър на културата Георги Йорданов приветства лично политика-поет. Настоящият министър Стефан Данаилов изпрати поздравление.

Пиесите на Христо Бойчев имат изключителен успех на македонска сцена. Всички са на сцената. Започва представлението на македонската литература. В сряда в театър "Сълза и смях" се състоя премиерата на поемата "Град", чийто автор е бившият македонски премиер, настоящ български гражданин и оттеглящ се от политиката и отдаващ се на литературата поет Любчо Георгиевски. Поне така прозвуча в сряда обещанието му, че ще се занимава с поезия оттук нататък. Той вежливо отказва интервюта. Не иска да се шуми около скандала с регистрацията му на благоевградската улица. Но не дава отговори и за поезията си. Премиерата на неговата поема обаче стана повод за това как се отнасят държавни институции към дебата за съществуването или не на македонски език. Легализирането на служебни документи за Македония например често създава проблеми на преводаческите агенции. В книгоиздаването също има проблем - налага се преводачи да подписват изрични договори, че никъде няма да декларират, че са превеждали от език, който не съществува.

България беше първата държава, която призна Република Македония. Признава се и официалният език на държавата, но не се споменава какъв точно е той, тъй като българската общественост не признава, че съществува македонски език.

Обаче издаването на македонска литература в български превод всъщност означава, че такъв език има. Това се случи и на премиерата в сряда. Точно навреме за представянето на новоиздадената на българския книжен пазар поема "Град" пристига драматургът Христо Бойчев. Негови пиеси са играни при огромен успех в Македония. Министърът на културата Стефан Данаилов изпраща букет с цветя и кратко приветствие към македонския автор. Той е в Италия. Тук обаче - точно зад Любчо Георгиевски - е седнал бившият министър на културата Георги Йорданов. Оранжеви кремове и бели рози на бившия премиер на съседката ни изпраща и министър-председателят Сергей Станишев. Макар и със закъснение, за автограф се нареди и президентът Желю Желев. Точно в неговия мандат България беше първата държава, признала официално Република Македония. Освен това основният труд на д-р Желев "Фашизмът" отдавна има превод на езика, който се говори и пише в Македония. Всъщност по време на официалната премиера никой не говори за превод на поемата "Град". От издателство "Балкани" споменават за адаптирането, направено от преводача Константин Икономов. Литературният критик Михаил Неделчев обаче назовава изданието на български език на македонската книга "превод".

На последна страница от книгата също фигурира името на Икономов като преводач. Не става ясно от какъв език е превеждал, но както гласи изискването, е описано, че книгата е "македонска".

Никъде черно на бяло не пише, че у нас се говори за "адаптиране" на македонски текстове, а не за превод. От Асоциация "Българска книга" заявиха, че проблемът за формулирането на това дали има "македонски език", или това е диалект на българския език е по-скоро лингвистичен и политически въпрос. Шефът на асоциацията Йонко Йончев каза, че българските издателства работят добре от години с македонските си колеги. Според книгоиздатели би било цензура, ако има ограничение за издаването на македонска литература на български език. В Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" не само че са депозирани македонски книги, но и в някои от тях директно е вписано "превод от македонски език". Библиотеката няма право да ограничава постъпването на тези книги. Така докато лингвистите спорят, книгоиздателите дават отговор на въпроса.

От Министерството на културата отговориха, че регламентирането на този въпрос зависи само от издателствата, това било частен бизнес. Не стана ясно дали има проблем с изплащането на авторските права за тези, които превръщат македонската книга в български литературен факт. Защото преводачът трябва да получи хонорар за превод от език, за който у нас се спори съществува ли или не.

А откъс от поемата "Град" е поместена в българско периодично издание още през 1992 г. Тогава Любчо Георгиевски е само заместник министър-председател на Македония. По идея на Ирма Димитрова в "Литературен вестник" излиза откъс в оригинал, предоставен от поета. Там излиза без адаптиране или превод точно с идеята да експериментират с читателя дали разбира или не поезията, идваща от съседната държава. Ирма Димитрова твърди, че лично тя трудно разбира поетичния текст в оригинал. "Това е все едно да накараш съвременен читател да разбира текст от XIX век", каза тя, спомняйки си за тази публикация. Лингвисти и общественици обаче са на друго мнение. Според преводачката Мария Петкова това не е език, а диалект на българския. Това е личното й мнение. А като председател на Съюза на българските преводачи тя твърди, че преводи действително се правят и в началото се е използвал терминът "адаптиране". Съюзът на преводачите отдавна напомня, че у нас се издават книги, които са превеждани от хора, дилетанти в преводаческата професия. Никой не контролира какво се издава от близо 3000-те издателства у нас, казва Мария Петкова.

Така спорът за отношението към езика в съседката ни продължава сред учени и политици, а бизнесът отдавна е решил - за официални документи има "адаптиране", за литература - "превод".

О, народе

ти народ не си

морето от реките ти откъснаха

небето от върховете отлепиха

О, доста, доста беден народе

Реките на две що ти ги разсякоха

Езерата що ти изпиха -

не народе

ти народ не си

името що ти прекръстиха

езика ти смениха

миналото ти излъгаха

не вие народ не сте

- вие добитък сте били хазари

...

(откъс от "Град" на Любчо Георгиевски)

Апокатастаза (Љубчо Георгиевски)

Господ им верува на своите чеда

И никого нема да прати

Во пеколот

Емоционална хаварија

На сто милји под морето

И

Фиук на ветрот

донесен од

Североисточните степи

АААААААААААААААХХ !!!

Крик на животно

И нож забоден в око

ELI ! ELI ! LEMA SABAKTHANI !

Три илјади и петстотини

килограми

Тринитротолуол

Поставени

Под името на историјата

Конечно ја задавивме уметноста

Бог е добар, Бог простува СE

(поезия на Любчо Георгиевски, поместена в македонски блог)

Невъзможност

* Невъзможно е да си бръкнеш с език в ухото.

* Човек не може да си счупи ребро, като си притиска коленете към гърдите.

* Свинята не може да гледа в небето.

* 25% от населението на Земята никога не е звъняло по телефон.

* Таралежът може да живее 6 часа без глава.

* Човек за 7 години изпуска толкова голямо количество отровни газове, които в затворена стая биха довели до смърт от задушаване.

* Крякането на патицата няма ехо.

* 11% от копирните машини, излезли от строя, се повреждат поради хората, които сядат на тях, за да си копират части от тялото.

* Средно през живота си човек поглъща случайно 70 насекоми.

* Отпечатъците на езика са толкова индивидуални, колкото и отпечатъците на палеца.

* 75% от хората, прочели този текст, в началото се опитват да си бръкнат в ухото с език.

Усмихни се, България, да превеждаш от македонски на български език е като да си бръкнеш с език в ухото, но, изглежда, някои издатели не го знаят.