Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: source
Категория: Новини
Прочетен: 368623
Постинги: 293
Коментари: 43
Гласове: 510
Постинг
19.06.2007 18:02 - Американците наистина се оказаха ограничени, Ел Ей е опасен град
Автор: source Категория: Новини   
Прочетен: 920 Коментари: 0 Гласове:
0



Студентът по компютърна анимация Владимир Пачев разказва какво е да се бориш с безмислените правила в САЩ Студентът по компютърна анимация Владимир Пачев разказва какво е да се бориш с безмислените правила в САЩ

19 Май 2007

e-vestnik  

imageЗаминах на бригада в Щатите през юни миналата година. Пътуването беше дълго. Трябваше да минем през Ню Йорк и Чикаго, за да стигнем до Лас Вегас, който макар и посред нощ е страшно красив град, осветен, изглежда като пуст лунапарк. То е в пустинята, като си подадеш носа навънка те удря жегата. Тогава, през първите дни на юни бяха само 45 градуса. Юли месец втората половина всички дни бяха 60. В Лас Вегас излизаме от летището и се качваме директно на такси, таксито ни кара до спирка на автобус. Там за първи път се сблъскахме с тъпотията на средностатистическия американец. Питаме продавачката дали има билети за Лафлин, градчето, където щяхме да работим. Тя казва, “Не, вече няма за там. Никой друг автобус не ходи там”. А ние се редихме буквално 40 минути на опашка. Накрая отидохме и питахме шофьорите на рейсовете как да стигнем до Лафлин, казаха ни да си вземем билети за Булхед - всъщност Лафлин и Булхед са като един град, разделен от река, едното е в Аризона, другото е в Невада. Редих се още 40 минути и питам, „Защо не ни казахте, че има до Булхед?”, а тя отговаря „Защото не сте попитали”. Хубаво, може да не е знаела… Обаче. Взе ни паспортите, гледа ги, гледа ги, накрая на билетите името на приятеля ми Асен беше написано „София Живков”, а аз бях „Кадимир Пачев”… Билетът за рейса ти е половин метър хартия. Язък за всичката подробна информация, след като не може името да ти препише като хората.

В Лафлин е още по топло, защото е на по-ниско. Справяхме се с пустинния климат, като не излизахме много навън. Седиш гледаш през прозореца дали ти идва рейса, като наближи много, излизаш, тичаш, качваш се. Там има климатици навсякъде, някои хора даже се разболяха от тях, защото духат наистина силно. Седиш си на приятна температура от 20 градуса у вас, излизаш на 60° за една минута и се качваш на 14° в рейса, където ти духа отвсякъде. После до работата пак тичаш и така се уреждаш.

Работех в департамент “Хаускийпинг” (домакинство, поддръжка на чистотата-бел.а.) в хотел-казино с хиляда стаи. Длъжността се водеше “хауспърсън” – трябваше да помагам на чистачките на стаите. Плащаха по седем долара на час, ако бачкаш над осем часа, ти се плаща по десет и петдесет. Това в началото ни беше позволено, но после една компания от Лас Вегас купи хотела и ни забрани оувъртайма, намали и работата, защото взе да ремонтира всичко, намали и работното време и накрая ни разкара всички студенти, като скъса договора, който хотелът имаше с фирмата за бригади. Но тя пък нищо не можеше да направи, защото ставаше дума за голяма компания от Лас Вегас. След три месеца бачкане ни уволниха.

Друга работа си намерих на втория месец, да чистя стаите в друг хотел. Не исках изобщо да я работя, ама се налагаше. Мръсно е, мърляви са много. На много хора се е случвало да влязат в стая и да заварят кофа пълна с презервативи и лайна по чаршафите и по стените даже. Най-мръсното нещо, което аз съм чистил, беше сметана и сено. И не исках да знам какво е ставало. След като напуснах втория хотел отидох в трети, където трябваше да мия чинии. Което само по себе си е лека работа, обаче аз не сполучих, единственото хубаво нещо беше, че е 8 долара на час, 64 долара на ден. Обаче вършех сам работа за шестима души. Е там вече си намерих майстора и ми скъсаха задника от работа.

image Владо и приятелят му Асен в градчето Лафлин.

Много ми харесваше логиката. Аз работя до 12 часа и като стане 11.30 трябва да мина и да „мопна” (да изчисти с парцал – б.а.) всички области на етажите, където няма килим. Обаче като дойде нощната смяна след 12 часа, трябва да се направи абсолютно същото нещо. Значи аз осем часа не трябва да го правя, а точно половин час преди да свърша трябва да го направя това по график, обаче то пък е първото нещо, което ще направи следващият човек като дойде двайсет минути след мене. Опитах да поставя въпроса, но те казаха: “Това са правилата, значи го правиш”. Съответно това беше първото нещо, което започнах да си пестя. Видях, че е лесно да си спестяваш много ненужни неща и се оказа, че въобще не съм единственият, който го прави. То даже не беше тежка тази работа, обаче те те провокираха с това колко са самодоволни от правилцата, които си имат и си спазват. Седем години работиш там и не ти е минало през акъла да си спестиш нещо - това просто дразни. Ние не мислим така. Което може би е по-лошо, обаче аз предпочитам да знам, че не съм кон с капаци и в крайна сметка, ако е нещо тъпо, няма да го направя.

Отказваш се още след първите десет питания да обясняваш откъде си. В началото не очакваш да се сетят, но казваш България, Източна Европа. И чуваш неща от сорта на “България? Южна Америка някъде, Боливия ….” и после виждаш, че тия хора са били по-умни от другите, защото поне знаят за Боливия и за Южна Америка… Като цяло съм много разочарован от хората. Някои по-глуповати много се заяждат. На един приятел му бяха казали: „О, вие имате банки в България, и с какво ги пълните, с камъни ли?” Това му го казва американец, колега, с когото мият чинии заедно и който не знае нищо извън щата си, а най-вероятно и извън града си. Дразнещо нещо е адски бедната обща култура. Мои връстници, шефовете ми, никой не знаеше коя година са създадени Щатите, не знаят историята, абсолютно нищо и въобще не ги интересува. Не знаят кой е първият човек на Луната… Имаше американци, които не знаят, че Великобритания е остров, някои не бяха чували за лирата. Иначе ако срещнеш образован американец, това е съвсем друго нещо.

image Владо и приятелите му пътуват през пустинята Невада, за да стигнат до Ел Ей.

В началото ти е странно, може да са малко простички, но са адски дружелюбни. Всъщност дружелюбни, но по един лицемерен начин. Обаче разминеш ли се с американеца, поздравяваш, свикваш и ти. Кимате си за добър ден. Бяхме 150 българи в това градче. Имаше един, върви и се разминава с едно момиче. Той казва: “Това е българка, учили сме в гимназия заедно, сега се виждаме тука и не се поздравяваме…”.

Пълно е с мексиканци, които отказват да научат езика. 13-14 години живеят там и не знаят английски. Знаят точно толкова, колкото да разберат несложната работа, която трябва да извършат, ако е нещо по изключение от това, което правят по принцип. Един българин пък изкара целия си престой там, като единственото нещо, което можеше да каже на английски беше “My father is камион driver” и “Рaycheck?” (Чек за плащане- бел. а.), ако нещо има проблем с плащането. Този човек беше минал на интервю и в един момент работеше на три места… Те са хитри тези хора. Отиват, може да не знаят английски, но им скапват системата за градски транспорт, например.

Там тя е следната: за автобусите в градчето има едни “пасове” (карти), струват по 40 долара на месец, освен ако не искаш да си плащаш долар и половина всеки път, когато се качваш. Тези пасове представляват едни цветни картончета. Следователно беше закупен цветен принтер и изведнъж имаше адски много пасове и адски малко продадени пасове. Спираха на няколко пъти полицейски коли и проверяваха автобуса. Защото пасът, въпреки всичко, трябваше да е много хубаво слепен и от двете страни. Оказа се, че не само българи пътуват с фалшиви карти. Хванаха едни кубинци, които преди това си бяха правили. Един американец каза, че са давали случая по новините. За пръв път от години се налага да променят системата и билетите. В опит да сложат край на фалшификациите предприеха “много сериозна” стъпка - направиха пасовете с едно много малко изрязано патешко краче. С абсолютно всеки нож за рязане на хартия можеше да се постигне съвършена имитация…

Всеки качва килограми, неизбежно е просто. Аз ядях чийзбургери на поразия. Като отидох бях 69 в един момент станах 80 килограма. Беше жега, а ходех и на тренировки, защото имаше безплатен фитнес там, където живеехме. Обаче момичетата много пострадаха. Иначе храната е по-евтина оттука, за техния стандарт просто е без пари.

image Владо е застанал пред звездата на семейство “Симпсън” на Алеята на славата в Холивуд.

Имаше един черен, голям образ. Беше инженер в хотела, в който работехме, сериозен играч – много пъти са го напивали и е играл хор`а. Той ни разказваше защо живее точно в Булхед, Аризона. Не знам къде беше живял преди това, обаче изневерил на жена си със сестра й. Тя го хванала и в резултат го наръгала два пъти и го простреляла. После съдът постановява, че тя няма право да се приближава на по-малко от 100 метра от него. Обаче тя била малко луда и пичът явно е бил малко травмиран от цялата тая история и се изнесъл в Булхед, Аризона. Там в същия ден в който реши може да има оръжие и освен това има право да я простреля, ако се приближи на по-малко от 100 метра от него. В същия този щат не можеш да си качиш кучето в колата, ако не е изкарало специализиран курс за това. Или ако кучето ти умре преждевременно, държавата те съди, защото вероятно ти си виновен. Обаче можеш да гръмнеш жена си, ако се приближи на по-малко от 100 метра.

Моите шефове всичките до един бяха маниаци, колекционираха оръжия. Единият беше колекционер на пистолети, а другият - на пушки-помпи. Имаха наистина огромни колекции и купуваха оръжията евтино. В Аризона можеш съвсем легално да си купиш М16 - военната пушка на американците, обаче модифицирана така, че да няма автоматична стрелба, да е полуавтоматична. Но срещу 50 долара, ще си намериш човек, който да я избие тая модификация. Следователно ти за триста долара можеш да се сдобиеш с военна пушка на американците и то напълно автоматична. За триста долара нелегално можеше да си купиш и “Калашник”.

Единият ми шеф го бяха простреляли, едва оживял. Върви си, двама души изскачат да го джобят, той бил пиян, той е много отворен „бял рапър”, и решава да не им даде парите. Следователно единият без особено колебание директно вади пистолет, опира го във врата му и стреля, стреля, за да убие. Шефът ми по чудо е оцелял. Показа ми къде има белег, където му е вкарана тръба, за да успее да диша. Тогава са му помогнали, а той казва “I saw the light, I saw the light” (“Видях светлината” – б. а.) Мениджърът пък беше полуиталианец. Според неговите думи бил от рода, който е представил хероина на Америка. Твърдеше, че италианската мафия все още си действа в Щатите, но вече на други нива. На единия от шефовете ми пък баща му бил полицай в Лос Анжелис. Напуснал при поредния безумен случай. Мъж и жена си вървят по улицата, едно 12 годишно хлапе, негърче, с цел да го приемат в някаква банда, изскача пред двойката и прострелва мъжа в лицето.

Лос Анжелис се оказа един адски опасен град. Първото ми впечатление оттам беше как един възрастен чернокож излиза от едно заведение на патерици, без един крак, хвърля едната патерица по някаква кола и пада на земята, псувайки… Лос Анжелис се разделя на гета и “бели” квартали. Атмосферата на града няма равна. Много добре е направен – разделен е на тия квартали, обаче през него минават магистрали с изход, на тях няма светофари, нищо, просто изходи. Можеш цял живот да живееш там и никога да не навлезеш в съседния квартал, ако не искаш, защото всеки квартал се качва на тия магистрали. Има някои гета в Лос Анжелис, където е опасно да стъпи бял човек. Казват, че ги познаваш по това, че заведенията “Макдоналдс” са с решетки, бронирани са целите.

Преди да се върна в България прекарах една седмица в Лос Анжелис и се оказа, че сме си запазили хотел точно в

image Българите се забавляват в Лафлин не по-малко, отколкото в България.
Снимки: Личен архив

такова гето. Имах една приятелка, която е там от две години и ни караше навсякъде с джип. Последната вечер обаче огладнях адски много. Имаше една денонощна закусвалня недалеч, реших, че не ми пука и тръгнах пеша. Още не съм излязал и бам един голям негър вика: “Искаш ли трева”, викам: “Не, мерси”, “А оръжие? Трябва ли ти оръжие?”, казвам му, че не ми трябва и продължавам. Точно две крачки по-натам друг пак:”Трева?”. Аз викам: “Не, бе, не искам”. А той: „Не, бе, питам дали имаш”…. Накрая стигнах до въпросната закусвалня, където работеше само драйв-ин-ът, за да ми кажат, че ако нямам кола не могат да ме обслужат. Не го вярвах преди да отида, обаче се оказа, че са изключително ограничени и глупави хора. Работливи, честни, обаче не смеят да кривнат. Ето - това е драйв-ин. Следователно, ако нямаш кола, не може да ти отворят прозорчето и да ти дадат три сандвича. Виждат, че си бял и си в негърски квартал, но си седят зад решетките и това е. Другото нещо, което ме радва, е как можеш да видиш семейство много, много, много дебели американци, накупили четворни чийзбургери; децата още на под десет години, ама и те дебели, и пият… диетична кола. Вярно, една кофа кола, ама диетична.

Има много агресия, просто нормалният живот е да работиш, работиш, работиш, да се пенсионираш и тогава да започнеш да живееш. Ако нещо преждевременно ти наруши тази пътека, може да те издразни много сериозно. Гледах по новините, имаше годишнина от такъв случай, много сериозен. Пощальон е уволнен и се върнал с автоматично оръжие и с динамит. Стрелял, стрелял, и накрая се гръмнал. Оказа се, че при тях това е често. Уволниш ли пощальон, в един от пет случая ще се върне да застреля колегите си.

Първото нещо, което ми хареса, беше Манхатън. В градовете обаче атмосферата е малко потискаща - чувстваш се жалко, отивайки да миеш някакваи чинии там. Иначе всичко е много подредено, много удобно, много лесно е направено да се живее. Примерно пътищата така са направени, че да не може да стане катастрофа. И адската евтиния, техниката е страшно евтина. Това лято пак ще работя в Щатите. Въпреки глупостта на американците и факта, че те гледат из отгоре, си прекарах много добре сред над 160 българи и още толкова поляци, руснаци, молдовци и румънци. Работа, и партита, плътна програма. Ще разгледам източното крайбрежие тази година и, ако всичко върви по план, мисля да спестя за кола и евентуално пътешествие до Япония от САЩ, защото билетите от там са двойно по-евтини. В България обаче не бих се занимавал с такъв тип работа, мисля, че имам достатъчно умения, за да работя друго.




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031