21 Април 2007
Ново изследване твърди, че играещите компютърни игри съдържащи насилие, правят голяма разлика между това, което става на екрана и истинския живот. Оказва се, че хората играя такива игри предимно, за да избягат от еднообразното ежедневие, и че те не се отразяват на поведението им в реалността.
Изследването е направено от Британската комисия за класифициране на филми (BBFC), органът който определя за какви възрасти са подходящи новите филми и игри във Великобритания, в отговор на нагласите в обществото против игрите с насилие.
Проведени са много интервюта с геймъри, техните родители и хора от бизнеса. Според проучването хората намират за по-вълнуващо да убият някой в компютърна игра, отколкото пасивно да гледат подобно нещо на филм.
Малки момчета дори признават, че толкова се пристрастяват към някои игри, че биха ги играли от сутрин до вечер. Но геймърите отричат игрите по някакъв начин да ги правят по-буйни в истинския живот или пък да намаляват чувствителността им към реални сцени на насилие.
През 2004г. политици и родители в Англия искаха пълна забрана на игрите с насилие, след като момче уби свой приятел с чук. Предполагаше се, че детето е било повлияно от играта Manhunt.
Изследването потвърждава, че в много игри успешното представяне, а оттам и удовлетворението зависи от насилие. Някои от играчите, предимно момчета, “харесват това, че извършват насилие” и го предпочитат пред това да гледат екшън филм.
Въпреки това обаче, проучването доказва, че напредването в дадена игра е много по-важно за геймъра от самото насилие. “Повечето геймъри виждат елиминирането на врага единствено като поредната стъпка към превъртането на играта. Те не го възприемат като някакво удоволствие само по себе си.”, твърди докладът.
Убийствата в игрите се възприемат от геймърите единствено като “ободряващо” бягство от обикновения живот. Някои по възрастни играчи обаче, казват, че не са се чувствали комфортно, когато играта е включвала брутални убийства с много кръв.
Други геймъри под 15 години пък твърдят, че насилието в игрите за лица над 18 години има идва в повече, а някои дори си признават, че са сънували кошмари след като са играли на такива.
Но изследването е категорично, че игрите не правят геймърите или техните приятели по-буйни в реалния живот.
Един от играчите твърди: “Знам, че всичко е на ужким. Ударението е върху успеха, не върху насилието.”
Повечето родители са съгласни, че трябва да има етикети на игрите, които да обозначават възрастовата група, за която те са подходящи. Други обаче казват, че въпреки това биха купили на непълнолетното си дете диск за лица над 18 години, защото “това е само игра”, а и така децата не се шляят по улиците.
Някои от младите геймъри обаче казват, че понякога играят с часове, започвайки веднага след като са се събудили. Те признават, че някои заглавия водят до пристрастяване и, че понякога техни връстници ги принуждават да играят игри, които медиите смятат за твърде брутални.
Но Дейвид Кук, директор на BBFC, казва, че повечето геймъри осъзнават напълно, че противниците, които убиват на екрана не са истински. “Младите играчи също не губят връзка с реалността, но това не е причина да им се дава достъп до игри, които не са подходящи за тяхната възраст.”
BBFC дава оценка и за някои от най-популярните и обвинявани в медиите компютърни игри :
— Grand Theft Auto :
“Това, че в играта има и секс със сигурност допринася да е по забавна. Играчите си представят, че рушат оковите на скучното ежедневие. “
— Manhunt :
“Някои играчи намират Manhunt за уникална, що се отнася до реалистичност на насилието. Въпреки това, повечето я играят заради брилянтния и геймплей, а не заради насилието.”
— World of Warcraft :
“Игри като World of Warcraft често водят до пристрастяване и имат потенциала да объркат приоритетите на личността и да доведат до неблагоприятни резултати”
(по материали от в. Таймс )
