Би Би Си / БТА  

Рупърт Уингфилд-Хейс
Повечето хора в Англия вече познават неподдържаната, хлапашка и неизменно брадясала физиономия на Роман Абрамович - собственикът на футболен клуб Челси и най-известният руски милиардер. Тази седмица научихме, че Абрамович фигурира в нарастващия списък от свръхбогати руснаци. Според списание “Форбс” Русия има вече 60 милиардери. За разлика от Абрамович, повечето от тях живеят в Москва, което, ако не греша, превръща руската столица в дом на повече милиардери, отколкото който и да било друг град по света.

Това е доста голяма промяна, за място, на което допреди 15 години нямаше милионери, да не говорим за милиардери. Как тези хора натрупаха подобни несметни богатства за толкова кратък период от време е много добър въпрос, чиито отговор много руснаци биха искали да узнаят. Затова и най-богатите хора в Русия крият своята самоличност и начин на живот.

Тайният град

След като пристигнах в Русия чух много истории за таен град, вдън горите извън Москва, където богатите дават воля на фантазиите си в дворци от мрамор и злато. Това ми звучеше като приказка. Не очаквах да е истина, докато не получих една специална покана. Тя дойде по доста заобиколен път. Сестрата на един от моите колеги в бюрото на Би Би Си в Москва учи в един и същи клас с 18-годишната дъщеря на един от най-богатите хора в Русия. По някаква странна причина, Светлана - това не е нейното истинско име - беше решила, че ще е забавно да покани телевизионен екип на Би Би Си да заснеме извънградската дача на нейните родители. Така ги наричат в Русия: дачи. Ако това предизвиква в съзнанието ви представата за варосани в бяло стени, сламен покрив и пълзящи розови храсти - забравете я.

Уговорихме се със Светлана да се срещнем в търговски център на края на Москва. Тя се появи в розова спортна кола “Мазерати”. От нея изскочи огромният й бодигард, който бързаше да й отвори вратата. Не знаех какво да очаквам и предположих - дългокрака блондинка, обсипана с диаманти и изпълнена със самочувствие. Вместо това от колата слезе дребничка, тъмнокоса жена, болезнено срамежлива и облечена като секретарка, въпреки че пазарува от “Прада”.

Късо подстриганият й бодигард ме изгледа отгоре до долу, очевидно ужасен от перспективата един опърпан журналист да омърси лъскавия кожен салон на “Мазерати”-то. Но се успокои, след като предложих да ги последваме с очуканото “Пежо” на Би Би Си.

Един различен свят

Първите следи от тайния град бяха огромните зелени огради, високи поне 6 метра, с инсталирани на тях наблюдателни камери. След това, в края на минаващия през гората път пред нас се появи пролука в оградата. Докато “Мазерати”-то приближаваше, порталът се отвори и ние се вмъкнахме вътре.

От гората внезапно се потопихме в един различен свят. Приличаше на сцена от филма “Д-р Кой”. До преди минута бяхме в Русия, а сега - в Бевърли Хилс. От двете ни страни бяха разположени огромни имения сред обширни паркове. Някои от тях напомняха смътно на грузински, други на викториански дворци, а един на баварски замък. Виталий, шофьорът на Би Би Си се обърна към мен с безизразно лице: “Кога прекосихме границата?”

“Дачата” на Светлана беше импозантно грамадно здание в стил Арт Деко на площ от 3000 кв м. Колко е голямо това? Достатъчно голямо, за да побере закрит басейн, кинозала, кегелбан, бална зала и черешката на сладоледа - закрита ледена пързалка.

“Това е най-новата ни къща”, сподели с мен Светлана, докато минавахме покрай голям бронзов сфинкс в парка. “Баща ми я строи 5 години”. Не беше сигурна, колко струва. “Вероятно 20 милиона”, предположи.

“Колко други къщи имате?”, попитах аз.

“Две в Москва, две в Южна Франция и една на остров Корсика”, каза тя, като че това бе най-естественото нещо на света. Светлана пазарува в Париж и Милано, докъдето лети с един от частните самолети на баща си.

Позлатената клетка

Всички тези играчки не бяха направили от Светлана щастливо момиче. “Живея в позлатена клетка”, разказва тя. “Нямам приятели, нито свобода”. И аз наистина я съжалих, но за кратко.

Една миля по-надолу по пътя, вече твърдо в Русия, отидох да посетя г-жа Рима. 75-годишната жена ме разведе из едностайната си барака, която е построила със собствените си ръце. Тя преживява с пенсия от 60 лири стерлинги на месец. Попитах я какво мисли за богатите хора, които живеят зад високите зелени огради. “Всички те са крадци”, отвърна тя. “Всички тези пари са откраднати от обикновените хора.” Това е мнение, с което милиони руснаци биха се съгласили. Преди 15 години всичко в Русия беше държавна собственост. Днес една четвърт от руската икономика е в ръцете на 36 души.